Моя песен
Моя песен, тъй нежна в таз зора,
в която лястовица приижда, в този час.
От небцето на горските поля,
казва здравей, добре дошла.
Ароматен ветрец косите ме развя,
с повеите шептя, и борът порозовя.
От моите красиви мечти,
с която моята песен забледня.
И пак се връщам там,
и пак запявам,
там сред природата,
като топъл дъжд, любовта ми доживява.
Моята песен, нека звучи
сред топлите души,
и цветята нека разцъфтят,
от моята песен да цъфтят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Владимирова Все права защищены
