Моя самота
Върви си, моя стара Самота!
Не искам все при мене да живееш.
По тесните пътеки на кръвта
да се провираш и да ми се смееш.
Не ти ли е омръзнало със мен
да се тешиш. И да ме гледаш косо.
Да пееш все един и същ рефрен,
да се въртиш в окръжност омагьосана.
Иди и с някой друг се подиграй.
Мами го, че докрай ще си му вярна,
накарай го в безумство да ридай
и като куче да те гледа благодарно.
Щом някой друг нахрани те с мечти,
безцеремонно гръб ще му обърнеш
и сигурна съм, убедена съм почти,
че тичешком при мене ще се върнеш.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво стихотворение, допадна ми.
-
!!!
-
Поздрави, Нинче!
-
Интересен стих, в който е налице вътрешно поляризиране на настроенията, непрекъсната борба на мотиви и тяхното самоотрицание. Свидетели сме на драматичен изблик на нравствено неудовлетворение с автобиографични щрихи в психологичните акценти. Добра метрика, свежа римна структура. Поздрав и пожелания за леко перо.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Браво, Нини!