Моя самота
Върви си, моя стара Самота!
Не искам все при мене да живееш.
По тесните пътеки на кръвта
да се провираш и да ми се смееш.
Не ти ли е омръзнало със мен
да се тешиш. И да ме гледаш косо.
Да пееш все един и същ рефрен,
да се въртиш в окръжност омагьосана.
Иди и с някой друг се подиграй.
Мами го, че докрай ще си му вярна,
накарай го в безумство да ридай
и като куче да те гледа благодарно.
Щом някой друг нахрани те с мечти,
безцеремонно гръб ще му обърнеш
и сигурна съм, убедена съм почти,
че тичешком при мене ще се върнеш.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
