Моя самота

Feb 15, 2012, 7:52 PM

Poetry » Other

520 0 5

Върви си, моя стара Самота!

Не искам все при мене да живееш.

По тесните пътеки на кръвта

да се провираш и да ми се смееш.

Не ти ли е омръзнало със мен

да се тешиш. И да ме гледаш косо.

Да пееш все един и същ рефрен,

да се въртиш в окръжност омагьосана.

Иди и с някой друг се подиграй.

Мами го, че докрай ще си му вярна,

накарай го в безумство да ридай

и като куче да те гледа благодарно.

Щом някой друг нахрани те с мечти,

безцеремонно гръб ще му обърнеш

и сигурна съм, убедена съм почти,

че тичешком при мене ще се върнеш.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2012-02-16T15:12:37+02:00

Вълнуващо, истинско, запомнящо се!
Браво, Нини!
Lovewear (Пепър Формаджи)

2012-02-16T14:31:21+02:00

Хубаво стихотворение, допадна ми.
sisidara (Сиси)

2012-02-16T07:53:05+02:00

!!!
bojilova1 (Петя Божилова)

2012-02-15T22:40:47+02:00

Поздрави, Нинче!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-15T21:48:46+02:00

Интересен стих, в който е налице вътрешно поляризиране на настроенията, непрекъсната борба на мотиви и тяхното самоотрицание. Свидетели сме на драматичен изблик на нравствено неудовлетворение с автобиографични щрихи в психологичните акценти. Добра метрика, свежа римна структура. Поздрав и пожелания за леко перо.