Едно дете... Къде ли го изгубих?
Й. Господинова
Моя малка спяща красавице...
Прости, събудих ли те, мила?
От щастието е... в сърцето ми...
Връхлита ме със пълна сила.
Виж! Спря дъждът, дойде дъгата...
Лудетино, да бъдем самодиви!
Наивно боси да потичаме сега
в поле с четирилистни детелини...
Сънувам тайно как нощес
сияйни, двете, в роби бели
се реем в други светове
и щастието гоним полудели...
Тъй светло е! Навярно тук е Раят...
Свободни сме да пърхаме на воля!
Едва сега започвам да играя...
Недей заспива пак - те моля!
П.П. Плами, сега доволна ли си?
© Сиси Todos los derechos reservados
Поздрав и на двете - лирическата и поетическата й подстрекателка