sisidara (Сиси) sisidara (Сиси)
20 164
12 nov 2011, 18:14

Моя спяща красавице

  Poesía » Otra
1.1K 0 21

 

 

 

 

                    Едно дете... Къде ли го изгубих?

                                                 Й. Господинова

 

 

Моя малка спяща красавице...

Прости, събудих ли те, мила?

От щастието е... в сърцето ми...

Връхлита ме със пълна сила.

 

Виж! Спря дъждът, дойде дъгата...

Лудетино, да бъдем самодиви!

Наивно боси да потичаме сега

в поле с четирилистни детелини...

 

Сънувам тайно как нощес

сияйни, двете, в роби бели

се реем в други светове

и щастието гоним полудели...

 

Тъй светло е! Навярно тук е Раят...

Свободни сме да пърхаме на воля!

Едва сега започвам да играя...

Недей заспива пак - те моля!

 

 

П.П.  Плами, сега доволна ли си?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Ах, вие, лудетини...
    Поздрав и на двете - лирическата и поетическата й подстрекателка
  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Благодаря ви!!!
    Татко
    Маги
    Яна
    Мария
  • imperfect (Яна)
    imperfect (Яна)
    Прекрасно!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    много мило, топло и трогателно...
    прекрасно стихотворение, Сиси..
    най-сърдечно..
  • lz1cn (Драган Драганов)
    lz1cn (Драган Драганов)
    Човек винаги носи детето в себе си,по важно е кога ще реши да го потърси за да се забавляват заедно.В това няма нищо лошо,напротив даже е забавно и полезно за излизане от определени житейски ситуаций.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0