Моя спяща красавице

Поезия » Друга

1.1K 0 21

Едно дете... Къде ли го изгубих?

Й. Господинова

Моя малка спяща красавице...

Прости, събудих ли те, мила?

От щастието е... в сърцето ми...

Връхлита ме със пълна сила.

Виж! Спря дъждът, дойде дъгата...

Лудетино, да бъдем самодиви!

Наивно боси да потичаме сега

в поле с четирилистни детелини...

Сънувам тайно как нощес

сияйни, двете, в роби бели

се реем в други светове

и щастието гоним полудели...

Тъй светло е! Навярно тук е Раят...

Свободни сме да пърхаме на воля!

Едва сега започвам да играя...

Недей заспива пак - те моля!

П.П. Плами, сега доволна ли си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ekstasis (Михаил Цветански)

Ах, вие, лудетини...
Поздрав и на двете - лирическата и поетическата й подстрекателка

2011-11-15T21:46:34+02:00
sisidara (Сиси)

Благодаря ви!!!
Татко
Маги
Яна
Мария

2011-11-15T21:25:54+02:00
imperfect (Яна)

Прекрасно!

2011-11-15T08:24:21+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много мило, топло и трогателно...
прекрасно стихотворение, Сиси..
най-сърдечно..

2011-11-14T15:12:03+02:00
lz1cn (Драган Драганов)

Човек винаги носи детето в себе си,по важно е кога ще реши да го потърси за да се забавляват заедно.В това няма нищо лошо,напротив даже е забавно и полезно за излизане от определени житейски ситуаций.

2011-11-14T10:09:30+02:00