10 mar 2020, 21:07  

Моя тъжна любов

  Poesía
2.7K 30 15

                                  на Йоана

 

Моя тъжна любов, добър ден,
вече нищо добро не ти нося.
Аз съм скучен до болка рефрен
и кълбо от банални въпроси.  

С теб започнахме някак добре
и повярвах - ще стигнем безкрая.
Но отказа последният ред
да ни впише в тефтера на рая.  

Моя тъжна любов - остани!
Не с очи, а с душа аз те моля.
Всичко друго е нейде встрани
и за двама ни носи неволя.  

Всичко друго е чуждият свят -
там местата са просто заети.
Аз на чувства съм още богат
и сърцето ми - то ще ни свети.  

Идва пролет с килими цветя,
минзухарът е нашето слънце.
И прегърнал те с теб ще летя,
за да търсим синапено зрънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих. Поздравления!
  • Надежда, любов и вяра...
    Поздравления за хубавия стих!
  • Младене, остави ме без дъх... А финалът казва толкова много! Бъди благословен!
  • И Небесното царство прилича на синапово зърно, което е взел човека, за да посее на нивите си...
  • Малък остров от тъжен копнеж
    сред морето от погледи чужди.
    Пролетта носи припев на нежност.
    И дано тя, дано да го чуе...

    Аплодисменти и от мен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...