на Йоана
Моя тъжна любов, добър ден,
вече нищо добро не ти нося.
Аз съм скучен до болка рефрен
и кълбо от банални въпроси.
С теб започнахме някак добре
и повярвах - ще стигнем безкрая.
Но отказа последният ред
да ни впише в тефтера на рая.
Моя тъжна любов - остани!
Не с очи, а с душа аз те моля.
Всичко друго е нейде встрани
и за двама ни носи неволя.
Всичко друго е чуждият свят -
там местата са просто заети.
Аз на чувства съм още богат
и сърцето ми - то ще ни свети.
Идва пролет с килими цветя,
минзухарът е нашето слънце.
И прегърнал те с теб ще летя,
за да търсим синапено зрънце.
© Младен Мисана Всички права запазени