10.03.2020 г., 21:07  

Моя тъжна любов

2.7K 30 15

                                  на Йоана

 

Моя тъжна любов, добър ден,
вече нищо добро не ти нося.
Аз съм скучен до болка рефрен
и кълбо от банални въпроси.  

С теб започнахме някак добре
и повярвах - ще стигнем безкрая.
Но отказа последният ред
да ни впише в тефтера на рая.  

Моя тъжна любов - остани!
Не с очи, а с душа аз те моля.
Всичко друго е нейде встрани
и за двама ни носи неволя.  

Всичко друго е чуждият свят -
там местата са просто заети.
Аз на чувства съм още богат
и сърцето ми - то ще ни свети.  

Идва пролет с килими цветя,
минзухарът е нашето слънце.
И прегърнал те с теб ще летя,
за да търсим синапено зрънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих. Поздравления!
  • Надежда, любов и вяра...
    Поздравления за хубавия стих!
  • Младене, остави ме без дъх... А финалът казва толкова много! Бъди благословен!
  • И Небесното царство прилича на синапово зърно, което е взел човека, за да посее на нивите си...
  • Малък остров от тъжен копнеж
    сред морето от погледи чужди.
    Пролетта носи припев на нежност.
    И дано тя, дано да го чуе...

    Аплодисменти и от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...