10 мар. 2020 г., 21:07  

Моя тъжна любов

2.7K 30 15

                                  на Йоана

 

Моя тъжна любов, добър ден,
вече нищо добро не ти нося.
Аз съм скучен до болка рефрен
и кълбо от банални въпроси.  

С теб започнахме някак добре
и повярвах - ще стигнем безкрая.
Но отказа последният ред
да ни впише в тефтера на рая.  

Моя тъжна любов - остани!
Не с очи, а с душа аз те моля.
Всичко друго е нейде встрани
и за двама ни носи неволя.  

Всичко друго е чуждият свят -
там местата са просто заети.
Аз на чувства съм още богат
и сърцето ми - то ще ни свети.  

Идва пролет с килими цветя,
минзухарът е нашето слънце.
И прегърнал те с теб ще летя,
за да търсим синапено зрънце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих. Поздравления!
  • Надежда, любов и вяра...
    Поздравления за хубавия стих!
  • Младене, остави ме без дъх... А финалът казва толкова много! Бъди благословен!
  • И Небесното царство прилича на синапово зърно, което е взел човека, за да посее на нивите си...
  • Малък остров от тъжен копнеж
    сред морето от погледи чужди.
    Пролетта носи припев на нежност.
    И дано тя, дано да го чуе...

    Аплодисменти и от мен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...