26 oct 2013, 18:02  

Моя вярна любов

  Poesía
737 0 10

Моя вярна любов, моя вяра до гроб,

отвори ми ти слънчев прозорец!

Нека влезе отвън този пролетен звън,

нека въздухът чист вдигне щора.

 

Събуди ме от сън! Одеялото вдън

под капака на скрина сложи го

и на масата тук дай с кафе, за дослук,

теменуги с цвета на индиго.

 

Аз от тях съм пиян, те са сбъднат мой блян

и полагам на лист първа рима –

да докажа на теб и на онзи мил Феб,

че си тук и до мене те има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...