14 feb 2006, 14:38

Моя завет

  Poesía
806 0 3
Отпивах вино от 
много чужди изби,
хранех се с чуждия хляб,
живееш под чуждите покриви,
крадях от чуждата страст...

С илюзии се целувах безумно,
продавах се на жестоки ръце,
имах от всичко по много,
но от теб само прекършени криле..

Защото може би бях само дете..
С който поисках излизах,
ходех където желах,
в чието легло си поисках
по цели седмици спях.....

И литна живота тъй бързо,
литна понесен от хорския мрак,
летях, като птица прелитах,
желах, получавах, горях..

Изведнъж се огледах сломена,
опора за никой не бях,
изпуснах живота премирена
че каквото поисках - 
получавах без страх.

На кой да завещая днес живота,
отиващ си от мойта гръд,
на кой, за да полетя 
към безкрая, да даря ли
всичко свое този път....

Нека ме помни Земята,
такава кавато аз бях,
порочна, скандална
и спомена да не става на прах.....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...