Моя завет
Отпивах вино от
много чужди изби,
хранех се с чуждия хляб,
живееш под чуждите покриви,
крадях от чуждата страст...
С илюзии се целувах безумно,
продавах се на жестоки ръце,
имах от всичко по много,
но от теб само прекършени криле..
Защото може би бях само дете..
С който поисках излизах,
ходех където желах,
в чието легло си поисках
по цели седмици спях.....
И литна живота тъй бързо,
литна понесен от хорския мрак,
летях, като птица прелитах,
желах, получавах, горях..
Изведнъж се огледах сломена,
опора за никой не бях,
изпуснах живота премирена
че каквото поисках -
получавах без страх.
На кой да завещая днес живота,
отиващ си от мойта гръд,
на кой, за да полетя
към безкрая, да даря ли
всичко свое този път....
Нека ме помни Земята,
такава кавато аз бях,
порочна, скандална
и спомена да не става на прах.....
© Надя Георгиева All rights reserved.
