8 ago 2006, 11:04

Моя земя

  Poesía
1K 0 3


Земята се събужда
под топлата ми длан -
една човешка длан
е толкова мъничка.

Земята се събужда
и моят дом, от слънцето облян,
се кипри пак на старата ни
уличка.

Земята се събужда
и старата гора
усмихва се
под ласките на вятъра.

Земята се събужда,
а старата река
умира зиме
и се ражда лятото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за топлото стихотворение! Трябваше вдъхновение за един колега, за да подготви урок за земята, за V клас по една специална методика (Сугестопедия), та Вашето стихотворение послужи като мото, тъй като трябва да се направи връзка с изкуството и да има естетика! Надявам се да нямате нищо против! Той пък е написал за децата една кратка приказчица, която ще си позволя да постна тук от негово име, тъй като още няма свой профил - казва се Приказка с индианеца от Перу...
  • Поздрави!
    Вестин
  • Добро е!
    Земята се събужда,
    а старата река
    умира зиме
    и се ражда лятото.
    Усмивки!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...