8 ago 2006, 11:04

Моя земя

  Poesía
1K 0 3


Земята се събужда
под топлата ми длан -
една човешка длан
е толкова мъничка.

Земята се събужда
и моят дом, от слънцето облян,
се кипри пак на старата ни
уличка.

Земята се събужда
и старата гора
усмихва се
под ласките на вятъра.

Земята се събужда,
а старата река
умира зиме
и се ражда лятото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за топлото стихотворение! Трябваше вдъхновение за един колега, за да подготви урок за земята, за V клас по една специална методика (Сугестопедия), та Вашето стихотворение послужи като мото, тъй като трябва да се направи връзка с изкуството и да има естетика! Надявам се да нямате нищо против! Той пък е написал за децата една кратка приказчица, която ще си позволя да постна тук от негово име, тъй като още няма свой профил - казва се Приказка с индианеца от Перу...
  • Поздрави!
    Вестин
  • Добро е!
    Земята се събужда,
    а старата река
    умира зиме
    и се ражда лятото.
    Усмивки!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...