8 авг. 2006 г., 11:04

Моя земя

1K 0 3


Земята се събужда
под топлата ми длан -
една човешка длан
е толкова мъничка.

Земята се събужда
и моят дом, от слънцето облян,
се кипри пак на старата ни
уличка.

Земята се събужда
и старата гора
усмихва се
под ласките на вятъра.

Земята се събужда,
а старата река
умира зиме
и се ражда лятото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за топлото стихотворение! Трябваше вдъхновение за един колега, за да подготви урок за земята, за V клас по една специална методика (Сугестопедия), та Вашето стихотворение послужи като мото, тъй като трябва да се направи връзка с изкуството и да има естетика! Надявам се да нямате нищо против! Той пък е написал за децата една кратка приказчица, която ще си позволя да постна тук от негово име, тъй като още няма свой профил - казва се Приказка с индианеца от Перу...
  • Поздрави!
    Вестин
  • Добро е!
    Земята се събужда,
    а старата река
    умира зиме
    и се ражда лятото.
    Усмивки!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...