megamax (НЯКОЯ)
24 13
8 авг. 2006 г., 11:04

Моя земя 

  Поэзия
777 0 3


Земята се събужда
под топлата ми длан -
една човешка длан
е толкова мъничка.

Земята се събужда
и моят дом, от слънцето облян,
се кипри пак на старата ни
уличка.

Земята се събужда
и старата гора
усмихва се
под ласките на вятъра.

Земята се събужда,
а старата река
умира зиме
и се ражда лятото.

© НЯКОЯ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за топлото стихотворение! Трябваше вдъхновение за един колега, за да подготви урок за земята, за V клас по една специална методика (Сугестопедия), та Вашето стихотворение послужи като мото, тъй като трябва да се направи връзка с изкуството и да има естетика! Надявам се да нямате нищо против! Той пък е написал за децата една кратка приказчица, която ще си позволя да постна тук от негово име, тъй като още няма свой профил - казва се Приказка с индианеца от Перу...
  • Поздрави!
    Вестин
  • Добро е!
    Земята се събужда,
    а старата река
    умира зиме
    и се ражда лятото.
    Усмивки!
Предложения
: ??:??