Gareva (Гинка Гарева)
86 189
16 oct 2009, 23:16

Моя земя 

  Poesía » Civil
733 1 2

Земя на моите деди. Поена

със кръв. Със стари рани по гърба.

От варвари-потисници рушена,

изправена от бедност на ръба.

 

Ти пак си млада, пак цъфтиш напролет

и вятър в знамената ти шуми.

Припомняш си за битките отколе,

че никой твоя дух не приземи.

 

Ти пак ще бъдеш силна и богата

и ще се върнат твоите деца.

По-скъпи са за тебе те от злато

с горещата си обич във сърца.

 

И ти, Земя, ще ги прегърнеш с обич

и всеки ще намери верен път,

забравил и несгоди, и тревоги.

На бъдещето туй ще е мигът.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??