Моя земя
Земя на моите деди. Поена
със кръв. Със стари рани по гърба.
От варвари-потисници рушена,
изправена от бедност на ръба.
Ти пак си млада, пак цъфтиш напролет
и вятър в знамената ти шуми.
Припомняш си за битките отколе,
че никой твоя дух не приземи.
Ти пак ще бъдеш силна и богата
и ще се върнат твоите деца.
По-скъпи са за тебе те от злато
с горещата си обич във сърца.
И ти, Земя, ще ги прегърнеш с обич
и всеки ще намери верен път,
забравил и несгоди, и тревоги.
На бъдещето туй ще е мигът.
© Гинка Гарева All rights reserved.
