17 feb 2011, 11:12

Моят Бог

  Poesía » Otra
942 0 3

Търпение е Бог. И прошка. Сила
незнайно де, но идва всеки път,
повикаш ли го. А душа е мила.
Човешко е да сме на кръстопът...

Не иска много той. Една молитва
със думи прости, ала от сърце.
Дори по пътя дълъг да залитвам -
пак всичко е във негови ръце.

И вяра е в доброто. Побеждава
човешка злоба, фалш и суета.
Деца сме му, затуй и ни прощава,
че той е сътворил така света.

Не ме плашете с бог. Дори от ярост
не би постъпил той като човек.
От хора страх ме е, че те, за жалост,
във име негово и не от век

крадат и лъжат, тъпчат, палят, мразят,
убиват даже в името на Бог.
Удобството си само да опазят.
Не ме плашете. Той не е жесток.

17.02.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...