Feb 17, 2011, 11:12 AM

Моят Бог

  Poetry » Other
938 0 3

Търпение е Бог. И прошка. Сила
незнайно де, но идва всеки път,
повикаш ли го. А душа е мила.
Човешко е да сме на кръстопът...

Не иска много той. Една молитва
със думи прости, ала от сърце.
Дори по пътя дълъг да залитвам -
пак всичко е във негови ръце.

И вяра е в доброто. Побеждава
човешка злоба, фалш и суета.
Деца сме му, затуй и ни прощава,
че той е сътворил така света.

Не ме плашете с бог. Дори от ярост
не би постъпил той като човек.
От хора страх ме е, че те, за жалост,
във име негово и не от век

крадат и лъжат, тъпчат, палят, мразят,
убиват даже в името на Бог.
Удобството си само да опазят.
Не ме плашете. Той не е жесток.

17.02.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...