Моят Бог

13 mar 2016, 22:42

Poesía » De amor

328 0 3

Моят Бог

Среднощ е. Аз лягам.

До мен- телефона.

Защото звукът му

е глас. От амвона.

Аз никога не съм

била артистка.

И си признавам,

че съм атеистка.

Да вярвам не мога

и не си струва,

във нещо, което

не съществува.

Дори да ме хулят,

че съм без мяра,

аз зная каква е

моята вяра.

Душата ми

и сърцето взети,

вплетени в едно

с неговите, двете-

на тоя,

чийто тембър дълбок

ще ме събуди.

Моят Бог!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.