Моят Бог
Моят Бог
Среднощ е. Аз лягам.
До мен- телефона.
Защото звукът му
е глас. От амвона.
Аз никога не съм
била артистка.
И си признавам,
че съм атеистка.
Да вярвам не мога
и не си струва,
във нещо, което
не съществува.
Дори да ме хулят,
че съм без мяра,
аз зная каква е
моята вяра.
Душата ми
и сърцето взети,
вплетени в едно
с неговите, двете-
на тоя,
чийто тембър дълбок
ще ме събуди.
Моят Бог!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
