Моят Бог
Среднощ е. Аз лягам.
До мен- телефона.
Защото звукът му
е глас. От амвона.
Аз никога не съм
била артистка.
И си признавам,
че съм атеистка.
Да вярвам не мога
и не си струва,
във нещо, което
не съществува.
Дори да ме хулят,
че съм без мяра,
аз зная каква е
моята вяра.
Душата ми
и сърцето взети,
вплетени в едно
с неговите, двете-
на тоя,
чийто тембър дълбок
ще ме събуди.
Моят Бог!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
