5 jul 2013, 11:32

Моят ден

  Poesía » Civil
559 0 0

              Моят ден

 

Моят ден започва

с обичайната белота,

с дъх на йодови пари...

със стенания и въздишки

на болни с разтуптени сърца.

Дългият коридор ме отвежда

в стая, където стене болен:

- Сестра, помогни ми... -

всички несгоди усещал е

със своето сърце,

влачел се е по колене...

с неговата съдба

жестока игра си играли -

това не е ли ирония?

Погледът за живот жаден

търси помощта ми,

треперещите ръце - близостта,

устните мълвят молитва едва

за последно спасение.

Защо боледуват

нечий сърца?

От прекалена обич или печал -

вече няма значение...

След дълга борба за живот

мониторът показа права линия.

Всичко би отложил в този живот,

за да е здрав, за да го има,

Да, но смъртта да отложи не може!

Моят ден, започващ

с обичайната белота,

понякога завършва

с печал за съжаление.

На скърбящите даваме

горчива микстура

за успокоение...

 

        Надежда Ангелова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...