5.07.2013 г., 11:32

Моят ден

558 0 0

              Моят ден

 

Моят ден започва

с обичайната белота,

с дъх на йодови пари...

със стенания и въздишки

на болни с разтуптени сърца.

Дългият коридор ме отвежда

в стая, където стене болен:

- Сестра, помогни ми... -

всички несгоди усещал е

със своето сърце,

влачел се е по колене...

с неговата съдба

жестока игра си играли -

това не е ли ирония?

Погледът за живот жаден

търси помощта ми,

треперещите ръце - близостта,

устните мълвят молитва едва

за последно спасение.

Защо боледуват

нечий сърца?

От прекалена обич или печал -

вече няма значение...

След дълга борба за живот

мониторът показа права линия.

Всичко би отложил в този живот,

за да е здрав, за да го има,

Да, но смъртта да отложи не може!

Моят ден, започващ

с обичайната белота,

понякога завършва

с печал за съжаление.

На скърбящите даваме

горчива микстура

за успокоение...

 

        Надежда Ангелова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...