Jul 5, 2013, 11:32 AM

Моят ден

  Poetry » Civic
561 0 0

              Моят ден

 

Моят ден започва

с обичайната белота,

с дъх на йодови пари...

със стенания и въздишки

на болни с разтуптени сърца.

Дългият коридор ме отвежда

в стая, където стене болен:

- Сестра, помогни ми... -

всички несгоди усещал е

със своето сърце,

влачел се е по колене...

с неговата съдба

жестока игра си играли -

това не е ли ирония?

Погледът за живот жаден

търси помощта ми,

треперещите ръце - близостта,

устните мълвят молитва едва

за последно спасение.

Защо боледуват

нечий сърца?

От прекалена обич или печал -

вече няма значение...

След дълга борба за живот

мониторът показа права линия.

Всичко би отложил в този живот,

за да е здрав, за да го има,

Да, но смъртта да отложи не може!

Моят ден, започващ

с обичайната белота,

понякога завършва

с печал за съжаление.

На скърбящите даваме

горчива микстура

за успокоение...

 

        Надежда Ангелова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...