1 may 2007, 10:49

Моят ден

  Poesía
667 0 1
 Сутринта ме вятъра забрули
 гонещ облаците луди,
 ах, внимавай бе гамен
 възкликнах възмутен.
 А той ме нежничко погали,
 и ми каза: След мене идват хали,
 те ще стоплят твоят цвят,
 а слънцето след малко ще ти прати
 и от своя благодат.
 
 И докато се сетя да се извиня,
 той изчезна пак във небесата,
 освети ми той деня
 с тайната на чудесата.
 А халите сладки и диви
 дойдоха след малко щастливи,
 и като ме видяха
 вкупом се засмяха,
 взеха да се закачат с мен
 а мене срама ме хвана
 и аз без да искам станах
 от синчеца - синчец, ама червен.
 
 И така мина моят ден
 сутринта син, вечерта червен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СинчецЪ ИвановЪ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...