Моят ден
гонещ облаците луди,
ах, внимавай бе гамен
възкликнах възмутен.
А той ме нежничко погали,
и ми каза: След мене идват хали,
те ще стоплят твоят цвят,
а слънцето след малко ще ти прати
и от своя благодат.
И докато се сетя да се извиня,
той изчезна пак във небесата,
освети ми той деня
с тайната на чудесата.
А халите сладки и диви
дойдоха след малко щастливи,
и като ме видяха
вкупом се засмяха,
взеха да се закачат с мен
а мене срама ме хвана
и аз без да искам станах
от синчеца - синчец, ама червен.
И така мина моят ден
сутринта син, вечерта червен.
© СинчецЪ ИвановЪ All rights reserved.
