May 1, 2007, 10:49 AM

Моят ден

  Poetry
668 0 1
 Сутринта ме вятъра забрули
 гонещ облаците луди,
 ах, внимавай бе гамен
 възкликнах възмутен.
 А той ме нежничко погали,
 и ми каза: След мене идват хали,
 те ще стоплят твоят цвят,
 а слънцето след малко ще ти прати
 и от своя благодат.
 
 И докато се сетя да се извиня,
 той изчезна пак във небесата,
 освети ми той деня
 с тайната на чудесата.
 А халите сладки и диви
 дойдоха след малко щастливи,
 и като ме видяха
 вкупом се засмяха,
 взеха да се закачат с мен
 а мене срама ме хвана
 и аз без да искам станах
 от синчеца - синчец, ама червен.
 
 И така мина моят ден
 сутринта син, вечерта червен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СинчецЪ ИвановЪ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...