Сутринта ме вятъра забрули
 гонещ облаците луди,
 ах, внимавай бе гамен
 възкликнах възмутен.
 А той ме нежничко погали,
 и ми каза: След мене идват хали,
 те ще стоплят твоят цвят,
 а слънцето след малко ще ти прати
 и от своя благодат.
 
 И докато се сетя да се извиня,
 той изчезна пак във небесата,
 освети ми той деня
 с тайната на чудесата.
 А халите сладки и диви
 дойдоха след малко щастливи,
 и като ме видяха
 вкупом се засмяха,
 взеха да се закачат с мен
 а мене срама ме хвана
 и аз без да искам станах
 от синчеца - синчец, ама червен.
 
 И така мина моят ден
 сутринта син, вечерта червен.