27 jun 2007, 13:09

МОЯТ ДЕН 

  Poesía
549 0 3
 

Върху жарава стъпвам в своя ден,

небето сякаш притъмнява.

След толкова лета край мен

все същата душата си остава.

Тя знае що е обич и омраза,

добро какво е или злоба,

от злото нека Бог ни пази,

в децата да е нашта сгода!

© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??