27 июн. 2007 г., 13:09

МОЯТ ДЕН 

  Поэзия
548 0 3
 

Върху жарава стъпвам в своя ден,

небето сякаш притъмнява.

След толкова лета край мен

все същата душата си остава.

Тя знае що е обич и омраза,

добро какво е или злоба,

от злото нека Бог ни пази,

в децата да е нашта сгода!

© Дора Ефтимова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??