Върху жарава стъпвам в своя ден,
небето сякаш притъмнява.
След толкова лета край мен
все същата душата си остава.
Тя знае що е обич и омраза,
добро какво е или злоба,
от злото нека Бог ни пази,
в децата да е нашта сгода!
© Дора Ефтимова Все права защищены