Jun 27, 2007, 1:09 PM

МОЯТ ДЕН 

  Poetry
547 0 3
 

Върху жарава стъпвам в своя ден,

небето сякаш притъмнява.

След толкова лета край мен

все същата душата си остава.

Тя знае що е обич и омраза,

добро какво е или злоба,

от злото нека Бог ни пази,

в децата да е нашта сгода!

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??