25 may 2017, 23:44  

Моят дядо

  Poesía
10.5K 0 6

Дядо е юнак голям,

всичко ремонтира сам!

И работи за двамина

вън, в зелената градина.

 

Като окоси тревата,

важно слага очилата

и с намръщено чело

гледа новинарски блок.

 

Моят дядо е герой,

куп неща умее той!

Вярваш ли, като по ноти

на компютъра работи!

 

Баба често ми повтаря

как е свирил на китара,

а в един голям кашон

аз открих акордеон!

 

Дядо е човек сериозен

(малко и претенциозен),

ала всеки вкъщи знай,

че обича ни безкрай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Честит рожден ден на баща ми, който и отскоро с гордост се нарича "дядо" на моя син.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...