Любовта е сложна дума,

хиляди смисли в нас поражда тя,

не е от букви просто сума -

чувствайки я... аз летя!

Разсъждавайки сега безгласно,

мислите препускат в неуморен бяг,

зная, че за любовта да пиша е опасно -

неразгадан, далече е този райски бряг.

Но думички започвам да редя -

дали всеотдайност, грижа за другия е тя?

Или мистерия неразгадана, нежен стон,

а може би роза, разцъфтяла на розов фон?

Вкусвайки я, сякаш вкусваш мед,

чувайки я, звучи чуден сонет,

докосвайки я - нежен сатен...

И провикваш се: "Искам я само за мен."

За други любовта е сила,

глътка въздух във вакуум сив,

сламчицата удавника спасила,

превърнала и жабата в принц красив.

..........

И снощи моят дядо ми каза:

"Любовта, мила Дани, няма степен по-по-най,

уж съществително е, но градация не съществува,

просто любов е и... край."

Ококорих кафеви очи,

казах си:"Моя дядо истини реди."

Няма любов, по-любов и най-любов -

има само една любов

и винаги за нея трябва ти да си готов.