18 мая 2008 г., 12:28

Моят дядо каза...

1.4K 0 1

Любовта е сложна дума,

хиляди смисли в нас поражда тя,

не е от букви просто сума -

чувствайки я... аз летя!

Разсъждавайки сега безгласно,

мислите препускат в неуморен бяг,

зная, че за любовта да пиша е опасно -

неразгадан, далече е този райски бряг.

Но думички започвам да редя -

дали всеотдайност, грижа за другия е тя?

Или мистерия неразгадана, нежен стон,

а може би роза, разцъфтяла на розов фон?

Вкусвайки я, сякаш вкусваш мед,

чувайки я, звучи чуден сонет,

докосвайки я - нежен сатен...

И провикваш се: "Искам я само за мен."

За други любовта е сила,

глътка въздух във вакуум сив,

сламчицата удавника спасила,

превърнала и жабата в принц красив.

..........

И снощи моят дядо ми каза:

"Любовта, мила Дани, няма степен по-по-най,

уж съществително е, но градация не съществува,

просто любов е и... край."

Ококорих кафеви очи,

казах си:"Моя дядо истини реди."

Няма любов, по-любов и най-любов -

има само една любов

и винаги за нея трябва ти да си готов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...