В сърцето ми забита е кама,
а аз стоя в нощта сама,
и отново виждам твоя лик...
Дали дочул си моя вик,
макар да е безгласен, тих,
дори да е било за миг...
Ти - дъжд в слънчевия ден.
И все пак - бъди до мен.
© Есенен блян Todos los derechos reservados