Моят есенен ден
През този ден съм толкова замислен,
отнесен в моите мечти.
Обикалям улиците есенни,
листата гоня с очи.
На пейката в парка седнах,
бях отново сам със себе си,
при спомените с теб отседнах,
”Обичам те!” по вятъра изпратих ти.
Надявах се от някъде да дойдеш,
за секунда дори да ти се полюбувам.
„Липсваш ми...” от мен да чуеш
и с миналото да се сбогуваме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados
но не с тъга! Поздрави!