Моят есенен ден
През този ден съм толкова замислен,
отнесен в моите мечти.
Обикалям улиците есенни,
листата гоня с очи.
На пейката в парка седнах,
бях отново сам със себе си,
при спомените с теб отседнах,
”Обичам те!” по вятъра изпратих ти.
Надявах се от някъде да дойдеш,
за секунда дори да ти се полюбувам.
„Липсваш ми...” от мен да чуеш
и с миналото да се сбогуваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
но не с тъга! Поздрави!