През този ден съм толкова замислен,
отнесен в моите мечти.
Обикалям улиците есенни,
листата гоня с очи.
На пейката в парка седнах,
бях отново сам със себе си,
при спомените с теб отседнах,
”Обичам те!” по вятъра изпратих ти.
Надявах се от някъде да дойдеш,
за секунда дори да ти се полюбувам.
„Липсваш ми...” от мен да чуеш
и с миналото да се сбогуваме.
© Георги Георгиев All rights reserved.
но не с тъга! Поздрави!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
