Моят град

24 ago 2012, 9:53

Poesía

471 0 3

Моят град

Малък град, от вятъра люлян,

като лодка на брега завързана,

долината - моминска топла длан,

преплъзва се нощем във бързея.

Гората свири, слънцето гори -

между борове с виолетовите арки,

по дантели от бяла пяна ромоли

и пръска реката струите си жарки.

Обичам шарените дни на моя град

притихнал - котка край камина,

небето, пролетният звездопад -

върху покривка от коприна.

Обичам нощите. Мракът е топъл,

звездите потрепват едри и ярки,

скалите сякаш дишат при допир,

летят пухчета от глухарче...

Малък град, от вятъра люлян,

като лодка на брега завързана,

в долината девинска, гранитна длан

в усоите легенди е навързала...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.