Моят град
Моят град
Малък град, от вятъра люлян,
като лодка на брега завързана,
долината - моминска топла длан,
преплъзва се нощем във бързея.
Гората свири, слънцето гори -
между борове с виолетовите арки,
по дантели от бяла пяна ромоли
и пръска реката струите си жарки.
Обичам шарените дни на моя град
притихнал - котка край камина,
небето, пролетният звездопад -
върху покривка от коприна.
Обичам нощите. Мракът е топъл,
звездите потрепват едри и ярки,
скалите сякаш дишат при допир,
летят пухчета от глухарче...
Малък град, от вятъра люлян,
като лодка на брега завързана,
в долината девинска, гранитна длан
в усоите легенди е навързала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
