14 sept 2008, 17:39

Моят живот

1.6K 0 2

Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата,
когато се замислям.
Отделям поглед
и се взирам в далечината,
виждам птица да лети.
Чувам как гръм разцепва тишината
и някоя жена тихо си реди.
Вече се стъмнява,
заминава си и последният влак.
Аз оставам на стола си
и продължавам да мисля...

(следва продължение...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • бързо хвана вятъра на думите.. виждам вече не си тяхната преграда
    скоро ще заслужиш и награда , ако продължаваш с този темп
    (чакам продължението)
  • страхотно!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...