14 сент. 2008 г., 17:39

Моят живот

1.6K 0 2

Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата,
когато се замислям.
Отделям поглед
и се взирам в далечината,
виждам птица да лети.
Чувам как гръм разцепва тишината
и някоя жена тихо си реди.
Вече се стъмнява,
заминава си и последният влак.
Аз оставам на стола си
и продължавам да мисля...

(следва продължение...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • бързо хвана вятъра на думите.. виждам вече не си тяхната преграда
    скоро ще заслужиш и награда , ако продължаваш с този темп
    (чакам продължението)
  • страхотно!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...