14 сент. 2008 г., 17:39

Моят живот

1.6K 0 2

Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата,
когато се замислям.
Отделям поглед
и се взирам в далечината,
виждам птица да лети.
Чувам как гръм разцепва тишината
и някоя жена тихо си реди.
Вече се стъмнява,
заминава си и последният влак.
Аз оставам на стола си
и продължавам да мисля...

(следва продължение...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • бързо хвана вятъра на думите.. виждам вече не си тяхната преграда
    скоро ще заслужиш и награда , ако продължаваш с този темп
    (чакам продължението)
  • страхотно!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...