Sep 14, 2008, 5:39 PM

Моят живот 

  Poetry » Landscape
1226 0 2

Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата,
когато се замислям.
Отделям поглед
и се взирам в далечината,
виждам птица да лети.
Чувам как гръм разцепва тишината
и някоя жена тихо си реди.
Вече се стъмнява,
заминава си и последният влак.
Аз оставам на стола си
и продължавам да мисля...

(следва продължение...)

© Ваня Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • бързо хвана вятъра на думите.. виждам вече не си тяхната преграда
    скоро ще заслужиш и награда , ако продължаваш с този темп
    (чакам продължението)
  • страхотно!!!!!!!!!!!!
Random works
: ??:??