Да го пропилея, да го пазя ли?!
В чудовище ли да се превърна?!
Да ги мачкам, да ги мразя ли?!
Или времето да поискам да върна?!
Различна ли съм или си въобразявам?!
Да лъжа и да прецаквам ли?!
Или пък да се съобразявам?!
Нещо друго да очаквам ли?!
Аз ли все ще бъда лошата?!
Какво мога да направя?!
Да се бунтувам срещу пошлото
или да се опитам да забравя?!
Защо е тъй различно и красиво,
когато започна да пиша?
Само тогава чувствам се жива
и сърцето ми започва да диша!
В разказа не ме предават,
не съм отхвърлена и не боли!
Стиховете смисъла ми дават
и попиват всички сълзи!
На изписания лист -
истински живот е това,
а реалността - тоз егоист,
е живот на чернова!
И аз ще бъда пак щастлива,
дори и само, само там...
А животът вместо все да ме забива,
след време ще отстъпи, знам!
И творчеството ми ще е реалност
(аз много силно се надявам).
Пък от сегашната сива тоналност
все по-силна ще ставам!
© Т.Т. Todos los derechos reservados