12 ene 2011, 16:20

Моят живот

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Да го пропилея, да го пазя ли?!

В чудовище ли да се превърна?!

Да ги мачкам, да ги мразя ли?!

Или времето да поискам да върна?!


Различна ли съм или си въобразявам?!

Да лъжа и да прецаквам ли?!

Или пък да се съобразявам?!

Нещо друго да очаквам ли?!


Аз ли все ще бъда лошата?!

Какво мога да направя?!

Да се бунтувам срещу пошлото

или да се опитам да забравя?!


Защо е тъй различно и красиво,

когато започна да пиша?

Само тогава чувствам се жива

и сърцето ми започва да диша!


В разказа не ме предават,

не съм отхвърлена и не боли!

Стиховете смисъла ми дават

и попиват всички сълзи!


На изписания лист -

истински живот е това,

а реалността - тоз егоист,

е живот на чернова!


И аз ще бъда пак щастлива,

дори и само, само там...

А животът вместо все да ме забива,

след време ще отстъпи, знам!


И творчеството ми ще е реалност

(аз много силно се надявам).

Пък от сегашната сива тоналност

все по-силна ще ставам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Т.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Много истинни думи - това е съвременният кръстопът! Да бъдем себе си - в това е силата!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....