12.01.2011 г., 16:20

Моят живот

1.1K 0 1

Да го пропилея, да го пазя ли?!

В чудовище ли да се превърна?!

Да ги мачкам, да ги мразя ли?!

Или времето да поискам да върна?!


Различна ли съм или си въобразявам?!

Да лъжа и да прецаквам ли?!

Или пък да се съобразявам?!

Нещо друго да очаквам ли?!


Аз ли все ще бъда лошата?!

Какво мога да направя?!

Да се бунтувам срещу пошлото

или да се опитам да забравя?!


Защо е тъй различно и красиво,

когато започна да пиша?

Само тогава чувствам се жива

и сърцето ми започва да диша!


В разказа не ме предават,

не съм отхвърлена и не боли!

Стиховете смисъла ми дават

и попиват всички сълзи!


На изписания лист -

истински живот е това,

а реалността - тоз егоист,

е живот на чернова!


И аз ще бъда пак щастлива,

дори и само, само там...

А животът вместо все да ме забива,

след време ще отстъпи, знам!


И творчеството ми ще е реалност

(аз много силно се надявам).

Пък от сегашната сива тоналност

все по-силна ще ставам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т.Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Много истинни думи - това е съвременният кръстопът! Да бъдем себе си - в това е силата!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...