По стиха на pin4e(Павлина Йосева) – „Ф някуи жувоти няма суша!”
(Дъ са чите с усмифкъ. Кой не мое, дъ ни чите.)
Със баба Мара си лежими нъ миндеря.
Чешъ я. И галя пу гърбинъта.
Коткъта га ритнъф. Чи мъ апише.
Сигур и йе калпъва гудинъта.
Лимунафчето нъ масъта пресъфна вече.
Баба Мара в облак намастичену витайе.
Чушкъ са въргаля там наапъна.
И Марин, съседъ, мъхмурлясъло ругайе.
Думат идин испуща дух умачкъно.
Муите зимат му последнуто диханийе. ...