Моят живот е все намокрен (хумор)
По стиха на pin4e(Павлина Йосева) – „Ф някуи жувоти няма суша!”
(Дъ са чите с усмифкъ. Кой не мое, дъ ни чите.)
Със баба Мара си лежими нъ миндеря.
Чешъ я. И галя пу гърбинъта.
Коткъта га ритнъф. Чи мъ апише.
Сигур и йе калпъва гудинъта.
Лимунафчето нъ масъта пресъфна вече.
Баба Мара в облак намастичену витайе.
Чушкъ са въргаля там наапъна.
И Марин, съседъ, мъхмурлясъло ругайе.
Думат идин испуща дух умачкъно.
Муите зимат му последнуто диханийе.
Въздъфнаф арну след пуреднъта цигаръ.
Утвънка псету със цървулъ си играйе.
Марин замлъкна. (Сигур съ йе омагьосъл).
Баба Мара съ замъквъше къдя пиперя.
Учити ми гъ глядъха с нидоумение,
зъспивъйки съ гътнаф от миндеря.
Сига накрая яз ша ви признавъм.
До баба Мара чуфстфъм съ утличну.
Ногите ми умеквът. А сърцету ми
(и нящу другу) ми шепнът ногу неприличну.
© Христо Костов All rights reserved.
