28 jun 2018, 21:42

Моят клоун

  Poesía
400 0 0

               Он хохочет, чтоб не зарыдать.

                    Максим Рилски "Хайне"

 

I

Клоунът каза, че ме обича.

Тръгнах нагоре, към цветния град.

Бързах към него - различен от всички -

толкова влюбен, нехаен и млад.

 

Той ми отвори намръщен вратата.

Гръб ми обърна - небрежен, сънлив.

Нещо си сбъркала - каза с прозявка -

не теб очаквах. /Бе страшно красив!/

 

Тръгнах надолу по пътя печална.

Чух женски смях и потръпнах от студ.

Поглед нагоре отправих прощален -

гледах прозореца - светъл и чужд.

 

Там силуети се движеха вяло,

нещо си шепнеха, свели глава,

там той прегръщаше моето тяло,

аз си отивах - ненужна душа.

 

После вратата се хлопна внезапно.

Стъпки изстреля панелният храм.

Моето тяло се върна обратно.

Клоунът трепна - останал бе сам.

 

II

 

Моят клоун в жълта дреха

гледа ме студено и добро.

Нямам никаква утеха -

свърши се, било какво било.

 

В жълта риза моят клоун

с мургава, изискана ръка

стиска новата си роля,

а в очите му тече тъга.

 

Моят клоун все е тъжен -

смее се - забавен и красив,

с нова маска пак ни лъже,

а зад маската е мрачен, сив.

 

Там, зад маската, е пусто,

друга е съвсем реалността,

липсва шареното лустро,

светят в мрака обич и тъга.

 

Там за мене няма място

и за моя бялорозов цвят.

Там за двама ни е тясно -

жълторозовото не е цвят!

 

И изтрила сълзи, тихо сричам -

Клоунът не ме обича.

 

1992

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...