4 sept 2012, 16:21

Моят лекарски дълг 

  Poesía » Civil
405 0 0

На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога  не искам!
Не знам, не мога - са кудош

.И аз така си нося риска.

Протягам своята ръка...
и всеки може да я хване!
Изпълвам си дълга така,
сред селски болести и рани.

Аз бдя над четири села...
Не мога дъх да си поема!
О, тежка е короната била!
Но аз тъй искам да я взема!

За мене няма късен час 
да  срещам мойте пациенти!
За мене "Клетвата" ми е на власт 
и страдащите пациенти!...
   1959 г. Турски Острец

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??