4 sept 2012, 16:21

Моят лекарски дълг

Poesía » Civil

567 0 0

На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош

.И аз така си нося риска.

Протягам своята ръка...
и всеки може да я хване!
Изпълвам си дълга така,
сред селски болести и рани.

Аз бдя над четири села...
Не мога дъх да си поема!
О, тежка е короната била!
Но аз тъй искам да я взема!

За мене няма късен час
да срещам мойте пациенти!
За мене "Клетвата" ми е на власт
и страдащите пациенти!...
1959 г. Турски Острец

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0