4.09.2012 г., 16:21 ч.

Моят лекарски дълг 

  Поезия » Гражданска
402 0 0

На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога  не искам!
Не знам, не мога - са кудош

.И аз така си нося риска.

Протягам своята ръка...
и всеки може да я хване!
Изпълвам си дълга така,
сред селски болести и рани.

Аз бдя над четири села...
Не мога дъх да си поема!
О, тежка е короната била!
Но аз тъй искам да я взема!

За мене няма късен час 
да  срещам мойте пациенти!
За мене "Клетвата" ми е на власт 
и страдащите пациенти!...
   1959 г. Турски Острец

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??