Моят лекарски дълг
564
0
0
На село тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош
.И аз така си нося риска.
Протягам своята ръка...
и всеки може да я хване!
Изпълвам си дълга така,
сред селски болести и рани.
Аз бдя над четири села...
Не мога дъх да си поема!
О, тежка е короната била!
Но аз тъй искам да я взема!
За мене няма късен час
да срещам мойте пациенти!
За мене "Клетвата" ми е на власт
и страдащите пациенти!...
1959 г. Турски Острец
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
