13 dic 2005, 20:32

Моят подарък

  Poesía
1K 0 4

От много години насам
подарък искам да ти дам
и все се чудя какво ли
да бъде ,ала незнам.

Как мога със нещо което
ще купя от скъп магазин
да изразя това,което
с години стаено е в мен.

Не мога дори и със думи
макар,че съм малко поет
да кажа ,колко обичам
със двустишие или ред.

С години така все се чудя
какво ли какво да ти дам
нещо което да бъде
скъп спомен или армаган.

Поглеждам  ме толкова нежно
и милвам  лицето ти с длан
която от любов натежала
по-скъпа от всичко е знам.

В очите ми виждаш морето
в косите златния бриз
а устните нежно те канят
подготвям ти нежен сюрприз.

Вземи ме мене цялата
подарък да бъда за теб
това ще ти бъде наградата
и с надпис от мене за теб.






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами и аз така от години се предлагам... но след тържеството се чувствам като "изхвърлената опаковка на подаръка"...Нищо, колкото по-остарявам-толкова по-сочен и узрял ставам! Ти м'оиш ли изхвърли БАНАН само 'щото е хванал черни точки??? Ма той тогава е най-сладък!!! И аз като него... само дето "чепката" ми е още "ЗЕЛЕНА"!!! Мацка ти си за 6-так!!!
  • Подарък, по-хубав от теб самата, и по-скъп едва ли има. Дано го оцени!
  • Не се притесняваи Валя.
    Радвам се ,че си харесала стиха.Поздрав и от мен
  • Леле каква излагация... с този ник помислих че си мъж и се бях изказала ни в клин ни в ръкав,но сега се поправям... видях че си прибавила още два коплета и зацепих че си женаПоздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...