Dec 13, 2005, 8:32 PM

Моят подарък

  Poetry
1K 0 4

От много години насам
подарък искам да ти дам
и все се чудя какво ли
да бъде ,ала незнам.

Как мога със нещо което
ще купя от скъп магазин
да изразя това,което
с години стаено е в мен.

Не мога дори и със думи
макар,че съм малко поет
да кажа ,колко обичам
със двустишие или ред.

С години така все се чудя
какво ли какво да ти дам
нещо което да бъде
скъп спомен или армаган.

Поглеждам  ме толкова нежно
и милвам  лицето ти с длан
която от любов натежала
по-скъпа от всичко е знам.

В очите ми виждаш морето
в косите златния бриз
а устните нежно те канят
подготвям ти нежен сюрприз.

Вземи ме мене цялата
подарък да бъда за теб
това ще ти бъде наградата
и с надпис от мене за теб.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами и аз така от години се предлагам... но след тържеството се чувствам като "изхвърлената опаковка на подаръка"...Нищо, колкото по-остарявам-толкова по-сочен и узрял ставам! Ти м'оиш ли изхвърли БАНАН само 'щото е хванал черни точки??? Ма той тогава е най-сладък!!! И аз като него... само дето "чепката" ми е още "ЗЕЛЕНА"!!! Мацка ти си за 6-так!!!
  • Подарък, по-хубав от теб самата, и по-скъп едва ли има. Дано го оцени!
  • Не се притесняваи Валя.
    Радвам се ,че си харесала стиха.Поздрав и от мен
  • Леле каква излагация... с този ник помислих че си мъж и се бях изказала ни в клин ни в ръкав,но сега се поправям... видях че си прибавила още два коплета и зацепих че си женаПоздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...