13.12.2005 г., 20:32

Моят подарък

997 0 4

От много години насам
подарък искам да ти дам
и все се чудя какво ли
да бъде ,ала незнам.

Как мога със нещо което
ще купя от скъп магазин
да изразя това,което
с години стаено е в мен.

Не мога дори и със думи
макар,че съм малко поет
да кажа ,колко обичам
със двустишие или ред.

С години така все се чудя
какво ли какво да ти дам
нещо което да бъде
скъп спомен или армаган.

Поглеждам  ме толкова нежно
и милвам  лицето ти с длан
която от любов натежала
по-скъпа от всичко е знам.

В очите ми виждаш морето
в косите златния бриз
а устните нежно те канят
подготвям ти нежен сюрприз.

Вземи ме мене цялата
подарък да бъда за теб
това ще ти бъде наградата
и с надпис от мене за теб.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами и аз така от години се предлагам... но след тържеството се чувствам като "изхвърлената опаковка на подаръка"...Нищо, колкото по-остарявам-толкова по-сочен и узрял ставам! Ти м'оиш ли изхвърли БАНАН само 'щото е хванал черни точки??? Ма той тогава е най-сладък!!! И аз като него... само дето "чепката" ми е още "ЗЕЛЕНА"!!! Мацка ти си за 6-так!!!
  • Подарък, по-хубав от теб самата, и по-скъп едва ли има. Дано го оцени!
  • Не се притесняваи Валя.
    Радвам се ,че си харесала стиха.Поздрав и от мен
  • Леле каква излагация... с този ник помислих че си мъж и се бях изказала ни в клин ни в ръкав,но сега се поправям... видях че си прибавила още два коплета и зацепих че си женаПоздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...